Когато сме участници в някаква семейна единица, думата "развод" ни се струва най-ужасното и мрачно нещо на света. Представяме си ужасни картини, пишем в мислите и трагични сценарий, в които сме сигурни, че ще станат точно така.
Разведох се точно за три дни по официални данни.
По-късно осъзнах, че съм се развела със съпруга си в мига, когато думата "развод" се е промъкнала в съзнанието ми със всичките й въпросителни и неизвестни.
И всички онези години, когато бяхме брачни партньори и всички изречени думи, емоции и дела всъщност са част от развода ми. Защото вътрешно аз съм била сигурна, че руша, а не изграждам семейството си.
Имах покрив без да имам дом и това се усещаше навсякъде около мен, но окончателното решение за развод взех, когато чух как детето ми истерично крещи в опитите си да ни накара да спрем да се караме.
Често едно семейство се пази цяло - заради децата. И ак това е семейство, в коет това дете се чувства споойно - идеята ми се струва приветлива. Но именно заради детето си аз се разведох.
Мслех, че ще бъде страшно, че никога няма да успея да излекувам вината си от това, че отделям сина от баща му. Мислех себе си за най-долното и гнусно чудовище.
Не стана нищо от най-мрачните ми сценарии.
Имаше въпроси от страна на сина ми - сълзите бяха за мен.
Месец след развода ми, нещата си тръгнаха по старому, със вече бившия ми съпруг се разбрахме, че никога и по никакъв начин няма да ограничавам техните срещи. Синът ми често оставаше при него за няколко дни, въпреки че разпоредбата на съда не беше такава. Празнувахме първата си Коледа като разведени заедно, държахме се добре един с друг и все по-ясно ставаше на всички, че това е било правилно решение, защото сина ми беше щастлив и спокоен.
Той продължи да ни обича по същия детски, луд и спонтанен начин. Радваше се, че се държим добре един с друг.
Не вярвах на очите си. Майчината ми интуиция ме тикна към развод, но тогава всяка логика ми казваше "Не го прави! Заради детето, което имате - не го прави!" Направх го! И видях, че детето ми само спечели от това.

Най-лошият родител е онзи, който се страхува да промени нещата за детето си и не може да прозре щастието му. И аз бях лош родител, бях егоист, който искаше да се справи със семейството, което беше създала все пак с надежда.
Провалих се! И дълго тази мисъл не ми даваше покой.

Истината за страха от развода е, че не искаме да се проваляме и поддържаме една разклатена структура на нещо, наподобяващо семейство, която прави всички учатници в нея нещастни. Самият развод е лесна работа, три дни и няколко подписа, но годините агония преди този последен акт са нещо много трудно, объркващо и странно. Толкова изгубен си между своите усещания и морала на социума, толова нещастен, че не си способен да направиш другите щастливи. Не си способен да направиш дтето си щастливо. Дори напротив, бях слаба, бях изтощена и се вкопчих в неговата обич, привързах се до болка, надявайки се, че ще ми вдъхне сила. Пих безсрамно от енергията му години наред и се заблуждавах, че тва е семейството.

Днес имам истинско семейство.
С годеника ми живеем заедно, при нас е и вече порасналия ми син. Бившия ми съпруг има нова жена и две прекрасни дечица, които отвреме навреме остават при нас. Случва се от време на време да седнем в някое кафене с новата му жена, но тя, колкото и добра и мила да бъде, някак имаме различни интереси и приятелство не можа да се получи. Годеника ми има две деца от предишния си брак. Засега там още има настройвания от страна на бившата му съпруга, но те са вече големи и виждам, че могат да мислят самостоятелно. Запознах се с тях и се държахме добре едни с други.
А вечер, когато погледна звездите се усмихвам спокойна, уверена, много по-мъдра и щастлива. Годеника ми похърква на дивана след изтощителната ни любовна игра... нека поспи, след малко ще го събудя отново, а сутрин всяко начало започва със смях и закачки.

Днес имам уют и дом... и усещането за щастие и сила, които ме превземат ме карат да се чувствам най-големия късметлия на света. Който не е изпитал сладостта на този юут не може никога да ме разбере.
Пожелавам ви това блаженство, защото сякаш съм пак дете и съм заспала в прегръдката на дядо - защитена, щастлива, спокойна и уверена в себе си.